Възкресение

Трябва първо да ни завие пръстта.
Да наметне земята отгоре
пъстър юрган
от орехова шума.
Да се отбрулят кестените.
Да се оголят акациите,
за да ни стоплят,
когато няма друго.
Трябва сълзите да се върнат
на небето
по бавните пътеки на водата.
Да забравим всичко,
в което сме вярвали.
Да научим езика
на дъждовните червеи.
Да нахраним с плътта си
зеленото бъдеще на тревите.
И да мълчим
до преливане.

Тогава
ще дойде
първата неделя
след първото пълнолуние
след пролетното равноденствие
и ще прогледнем в тъмното.

Няма
бързи начини
за възкръсване.

Advertisements

One response to “Възкресение

  1. Pingback: Обичам да блогвам, защото… | Джинджифилови плетки·

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s